автор: Lorena

Просторът ми е нисък, а небето тясно,
ръцете ми са птици,
не съм отчаяна, когато стане ясно,
че стиховете ми са премълчани истини.
Тревожно търся юли в календара,
когато зимата пред мен се поклатушка
и виждам в синевата на ноември
едно неповторимо златно слънце.
Това е слънцето на силните поети,
горящи с пламъка на нова обич,
това е слънцето на всички смели,
които са белязани да бъдат хора.
Да съм поет понякога е немислимо
и раните остават нелечими,
понякога е много, много трудно
да пишеше стих със ноемврийски рими.
Ноември носи силата на зимата,
със бронзово небе
и тихи звуци от крила,
а как е трудно да намериш римата,
когато няма светлина.
А има ноемврийско слънце,
което пали огън само за едни,
това са силните поети,
това са всички смели,
които са белязани да бъдат хора.