***
Есента във морето разтапя боите,
в тежки палта ни облича.
Тъй печелих,че няма какво да броите,
дните през пръсти изтичат...
Ще замина на някъде без да заключа,
без да търся лекарства за болни въпроси!
Ще ви изслуша тък моето куче.
Между зъбите вашата мъка ще носи!
На кого ли от мисли крила са поникнали?
На нещастния духом?На упорития?
Не зная да пея,да викам ли
преди да си запушите ушите...