Тъжно цвете сред полята безнадеждни.
Реещо сълзите си в ноща.
Умира то самотно,задушава се в прегръдката на сладостта.
Грехът се впива в нежните листенца.
Грехът обвива милия му цвят.
Тъжно цвете,жадува постоянно свободата.
Търси,мисли,че намира.
Заблудено си остава.В отчаяние потапя се завинаги.
Тъжно цвете.Продължава жадно да очаква.
А краят наближава.Болезнен,луд и жалък.
Тъжно цвете любовта е.
Неразбираща,неразбираема ще си остане.
Кратка,като щастието и красотата.
Затова ще й се радвам,докато е жива тя!!!