автор: vyara

На реката в най-дълбокото
се хвърли
и няма сламка даже
да се хванеш
раздипляш бели мрежи
от илюзии
но не спасяват
а процеждат рани
напипваш само брегове
реалности
един за теб
един за мен
самотни са
не се събират никъде
в пространството
а няма как
да пуснеш котва
и аз се хвърлям нямо
във дълбокото
насън обаче само
те спасявам
наяве съм безсилна аз
защото
спасявайки те
в теб ще се удавя.