автор: Teoman

Дъ си призная достъ времи минъ
уткък читъ за пустата Калинъ
и нейнити писания прикрасни
ма удрят у сърцету - туй й ясну!
Мъ бива ли пък толкус чар и кръсутъ,
мъ туй гу няма нийди на свитъ.
Щом в селуту Кратунци тя живей,
чи то съ знай - утивам аз при ней.
Ут гражданин на селянин шъ стана
ей на, зафъргам вечи гратскътъ примянъ!
На селу шъ си купя къщъ,ма да е гулямъ,
чи да мъ види тъз Калинъ ющи ут мигданъ!
И римите започвам аз дъ уйдурдисвъм,
пует шъ ставам, ко съ нъзлъндисвъм!
...................
Калинъ римите ми щом пручети,
си казъ:-Туй е то пуетин!
Пък посли,кво дъ казвъм, станъ тя иднъ-
Калинъ ми пристанъ - кво кът съм жинъ!