автор: marathon

Всеки ден, щом напуснех стаята си, отвън, пред очите ми се изпречваше надписът БЛАЙБТРОЙЩРАСЕ. Но едва днес забелязах, че тази улица като че ли ме задължава да й остана верен, беше ме привлякла да живея тук, между тези бутици, ресторантчета и кафенета, да остана ...
Вечерите, които прекарвах при Ане-Мари в нейния апартамент на "Ернст-Ройтер-плац", бяха станали напоследък смесица от напрегнатост и някакво неопределено чувство за постоянна неудовлетвореност. Едва изчаквах сутринта, за да се прибера вкъщи, да взема душ, а после да чета вестник в кафене Цилемаркт или в Аедес. Затова правех всичко възможно, измислях какви ли не причини, за да се любим с Ане-Мари в моята квартира. Навярно тя е забелязала разликата в мен, но нищо не споделяше по този въпрос ...
Независимо къде бях прекарал деня, вечер трябваше да се връщам в квартирата си. Преди не осъзнавах силата, която притежава БЛАЙБТРОЙЩРАСЕ /бел. авт. - буквален превод от немски - "улица остани верен"/. Дали и при другите жители е така ?
В днешния брой на "Ди Тагесцайтунг" бе отпечатана критика за моята книга "Невинни авантюри". Удивен бях от откритието, което бе направил авторът. Той пишеше: "Героите не могат повече да останат заедно или да се разделят. Те са в постоянно движение, така че един ден ще трябва да се сбогуват и със самите себе си ... Но до този момент те живеят във вярност. Мотивът за верността звучи навсякъде, макар понякога и в изменена тоналност ... "
Вече бях напълно убеден, че дори неосъзната, връзката между мен и Блайбтройщрасе е влияла върху творчеството ми. Моята пристрастеност към града през цялото време се е подхранвала и от притегателната сила на Блайбтройщрасе ...

- Здравей ! - усмихна се Майкъл. Той носеше пазарска чанта с продукти и не пожела да седне на масата.
- Ние заминаваме за Хага. Нашите договори с Дойче опер изтичат. Щефан сключи нов с операта в Хага, но аз нямам желание да играя повече ...
- Защо ? - попитах.
- Вече съм на тридесет и две. Имам болки в ставите - нормално за професия като моята. Ще опитам нещо друго.
- Съжаляваш ли ?
- Малко ...
Майкъл поглеждаше често напред, в посока към малките номера на Блайбтройщрасе. Може би някъде оттам трябваше да се появи Щефан ?
- Аз ще тръгвам - каза Майкъл, но не тръгваше.
- Желая ти щастие ! - отвърнах аз, станах и го прегърнах. Мисля, че му дължах този жест.

Остани верен - верен остани, остани верен - верен остани ... Цяла сутрин прехвърлях в главата си двете думи. Техният буквален смисъл не преставаше да ме занимава. Питах хората от съседните маси знаят ли откъде идва името на улицата.
- Трябва да е бил някой генерал ! - допускаха.
- Имаше такава актриса по едно време ...
Реших да отида в кварталната библиотека и да проверя сам. В "Улиците на Линбер", навярно една от най-ненужните книги, която някога е издавана от Клаус Катцур, под "Блайбтройщрасе" бе отбелязано: "Георг Блайбтрой /1828 - 1892/, художник шлахтист. Познат с картини от немските войни през деветнадесети век и с картини в Линберския оръжеен музей."
От Майерс Енциклопедишес Лексикон се разбираше още, че е роден в Ксантен и баща му - Карл Блайбтрой бил писател натуралист.
Как ли се чувства човек с подобно многозночно име ? Навярно с времето той започва да го приема като съвкупност от най-обикновени вокали и консонанти, без да ги свързва смислено. Възможно е Георг и Карл Блайбтрой да са изпитвали по-особена привързаност към Линбер. Непременно Георг - с неговите картини с исторически сюжети, воден от чувство на патриотичен дълг или осъзната обвързаност към живота в града ...
Книгите на Карл Блайбтрой не се прездаваха и бе трудно да се добера до някой екземпляр на "Dies Irae", например. Любопитството ми не бе задоволено, но това бе само въпрос на време ...

Веднъж, както вървях по кея на малкото пристанище във Ванзее, към мен се приближи мъж, който водеше куче, и каза :
- Аз ви познавам. Вие сте авторът на пиесата, която се играе в Шилертеатър.
Непознатият имаше право - аз бях авторът, но той не ме познаваше, не предполагаше съществуването на моята страст, не знаеше нищо за ролята на Блайбтройщрасе в моя живот, за града, за Ане-Мари ...
Историята на моята страст съществува без свидетели. Никой освен мен не може да я докосне, да й придаде необходимата значимост. Как е попаднала у мен, вече не помня. Предполагам, че страстта ми към Линбер е създател на самата себе си, витаела е самотна над сградите и каналите на града, спускала се ниско и криволичела търсеща между улиците. Един ден аз съм пристигнал в Линбер и тя се е приютила тихо в моето съзнание, като самотна скитница ...
Така е било, навярно. Съществувала е а priori , преди да я забележа, преди да осъзная нейното съществуване ...
Предпазлив съм с преценките си за моята страст. Страхувам се, че ако продължа да многословя, ще я загубя ...

С Л Е Д В А