автор: Ficho

Навън реве ли,
вие-ридае
онуй, Черното море...
Дадено ли му е на човек да знае,
дадено ли му е да разбере.

Многото книги накрая досаждат,
а мъдростта е отрова.
Водата не утолява жаждата,
духа не лекува словото.

Храни свинята, учи невежата,
сипвай на алчния злато...
Колкото и да кърпиш мрежата,
няма да хванеш водата.

Стена да бе - с глава да я пробиеш,
да бе път, да го минеш пеш.
Да бе отрова, да я изпиеш.
Лайно да бе - да го изядеш.

Навън се пени,
кипи-надига се
онуй, Черното море...

Само Бог може
да напише книгата.

Само дяволът - да я разбере.