автор: dimension

              На И.


Така ще те обичам само теб.

Ръцете ми протегнати ще си останат
да хванат семенца невидими, довеяни
от вятъра, със тоя въздух, който дишаш.
Да те разкажат. И да те напиша.

Нозете ми потеглящи ще си останат
по пътя бъдещ, който не последва,
след стъпките ти, непристигащи отникъде.
И ще се спъват в сълзи. Неповикани.

Очите ми изтичащи ще си останат
след неприсъствието и несбъдването твое
и с откачените ми нощни привидения,
че в друг живот за тебе съм родена.

Душата ми оттечена ще си остане,
като елей по ствола на дърво,
в което нейде, някога си ме вдълбал,
с неедновременност, която си ми дал.

Съдбата ми ще си остане недовършена.
Неизвървяна, неживяна и прекършена,
осакатена, като след вертеп.
Безпътница... Сиротна ще остане.

Така ще те обичам само теб.
Защото теб те нямах.