автор: marvena

Стоим на масата лице в лице...
Мълчим...И отпиваме от чашите с кафе...
Няма погледи,ни стонове дори...
Всяка сутрин все така седим...
А отвън все тичат двама млади,
прегърнати под вестник стар,
Дъждът ги гони тихомълком,
но те имат мъничък подслон...
И нищо друго в този миг не ги тревожи,
щастливи са и мокри те...
Но щастието на 3 етажа по-високо
Ще си отиде след година,даже две...
И изгубиха са тез моменти,на влюбени прекрасни дни...
Остаряхме твърде бързо,или порастнахме в желанията си...
И сега аз тъжно пия сутрешното си кафе...
А ти пушиш своята цигара,
уж си близо,но на хиляди километри от моето сърце стоиш...
Сега е просто навик...Задължение,наложено от неписани закони...
Ти търсиш щастието си в сутрешния вестник,
А аз в утайката на сутрешното си кафе...
Не можеш нищо друго сега да ми предложиш...
Нито да дадеш...
Не можеш да ме утешиш със думи мили,нито с избърсване на моите сълзи....
Една горчива тръпка ни дели...
Но аз те моля,
за да не се погубим тъй бързо...
Дари ме с малко престорена искра...
Изрежи ми мъничко любов
от своя сутрешен вестник