автор: makenzii

С погледи нежно по страните те галя,
страсти човешки в сърцето ти паля,
нека друг от небето звезди да ти сваля,
ако решиш слушай всеки, който ме каля.
Щом ти си до мен не ще бъда сломен,
на твоята усмивка до гроб ще съм в плен,
и стотинка да нямам и дори да съм разорен,
с вятърни мелници ще се боря, за да спиш в сатен.

Харесвам очите ти харесвам твоето остроумие,
с часове да те слушам, да се радвам на туй сладкодумие,
и да ме наричат глупак и да преписват ми малоумие,
Как да кажа не съм, когато влюбен съм в теб до безумие.