автор: makenzii

Дали е капчица роса или сълзата на моряк,
туй що блести в любовен океан в душевния сумрак,
дали е сън в гореща нощ на каменния бряг,
по лунната пътека ли вървим в съзвездието рак.

Щом споменът отнесен без посока е от ветровете морски,
за сбъднати желания интимни в пейзажи горски,
за нащо поведение заслужено да сме в устите хорски,
е хайде няма нужда от забележки аматьорски.

С протегнати ръце стоим на сянка зад съдбата,
от слънцето не се боим щом носим светлината,
с ведър поглед нощ след нощ посрещаме луната,
безстрашни, смели сме щом победихме самотата.

Като танго от Аржентина се носи песен на щурец,
не искам да съм дивеча, не ще да съм ловец,
подарък ще направя, изплетен от омайниче венец,
щом в целувките подслажда ни любовния медец.

Дали е капчица роса туй що по скулите ни стича се,
дали желанието интимно е щом тяло в тяло вплита се,
дали у нас е светлината щом всяка нощ луната скита се,
дали любовния медец е сладък в приказката на живота пита се.