автор: galachad

Тъпчат лехите малки дечица
в моя загубен градец
Някъде в дясно от Светското сити,
източно от Бутонец.
Вечер по тихото, ако се вслушаш,
нейде на юг пак ръми,
пеят в Истанбул по минаретата
хора със тежки гъжви.
Източно нейде, натам е морето,
северно Дунав шуми,
горе над блока, отсам до дерето,
гордо се свличат мъгли.
Все едно в Лондон или в Долна Паланка,
Криводол или Синчец.
Букурещ, Прага, Атина, и Саламанка,
или пък горе, в Вършец...
Щом ми е криво, все ми е тая!
(Всичко е само пари.)
Нищо не искам дори и да зная -
днес съм на всички сърдит!