автор: Fabiana

С нежност неземна
галиш косите ми
и... ми е хубаво.
Нося го в себе си
като мъничко слънце,
топли сърцето ми
в сивите делници,
в нощите тъмни
и... ми е хубаво.

Говориш ми кротичко,
ласкав гласът ти.
За теб съм единствена,
обич нестихваща
и... ми е хубаво.

Вземаш ме в скута си,
като принцеса съм,
твоя завинаги.
Нося го в себе си
като изворче бликнало
в нощите жадни,
в прашните делници
и... ми е хубаво!