автор: Jurecht

В живота те срещах няколко пъти,
и няколко пъти все те отминавах.
В очите ти тъжни не спирах дори да погледна,
и бързах по друма нещо да не би да ми избяха.

Веднъж случайно покрай теб пак преминах
и май видях, че чакаш и не искаш отново да подмина...
Спрях се, огледах се, мисля в тебе
и себе си сякаш видях по – красива...

Ти не искаше, но аз пак те подминах,
и бързах, защото животът ме викна,
и като че без думи самият той искаше да ми каже,
че има неща, които не мога току така да отмина.

И чудно за мен – аз чувам тежко,
но чух го живота и наистина спрях се.
Загледах се и виждях сякаш по – ясно,
а и не чувах вече толкова тежко,
като че ли исках да узная, защо ли животът ме викна...