автор: vanya777

Залезът се отразяваше,
в още топлият отпечатък по пясъка.
Гребенът на вълната се разрошваше,
от спомена за два изгубени силуета.

Замлъкна моето отсъствие
отразено след прибоя, разпръснато по тялото.
Останах изгубена,
търсеща смеха по крилете на чайките.
Виждах топлината на изстиващо сърце
.......................................................
Дочувах светлината на изчезващият поглед
..............................................................
Сгушена в самотата на далечната луна,
докосвах звездни пространства неоткрити.
Загледана в отблясъка на изстиващият пясък,
четях, разлиствайки спокойствието на прилива.
Мечтаех, в залеза на утрешният ден.
Усещах отражението
а теб те нямаше...