автор: hekata_5

А, глупости! С Петър вече сме на 12 – можем да смятаме до 10 000 без грешка, знаем таблицата за умножение и да говорим на чатърски! Преди седмица Пешо демонстрира пред майка си как се прави мрежа за Mortal Combat и опуца пред шашнатия й поглед два терориста, и по погрешка трима от своите. Е, случват се и такива неща – война е това, не е шега работа.
На училище му върви, нищо че по литература има две тройки, ама за какво му е да учи за някой си Иван Вазов и за някакъв войник, дето си идва... и тая майка му, толкова ли е заухава – ми да погледне в интернет да види, дали сина й е сред жертвите – какво седи и го чака?!
Абе, литературата не е важна. И учителката тръгнала да му разправя за някой си Яворов, дето сме щели да го учим в по-горните класове. Важно е да се мисли в настоящето! Бъдещето е за философите и за авторите на компютърни игри, и най-вече за режисьорите на филми за апокалиптични световни катастрофи и космически пуцалки.
И това природознание... ма може ли такива да ги назначават въобще за учители?! Тръгнала госпожа Тренчева преди седмица да обяснява, че компютрите увреждали околната среда. И че било важно, да се пести вода, защото за нашите деца, нямало да има. Че нито аз, нито Петър имаме намерение да имаме деца – цял живот ще ходим по купони и ще се кефим с някоя мацка.
Голям кеф е сега в училище – на Марчето са й купили сутиен и тя сега едвам идва на даскало от срам, щото преди всички й се подиграваха за скобите, а сега и за това ще я бъзикаме.
С Пешо сериозно обмисляме варианта да станем рапъри – Мишо Шамара какви пари направи, само като увековечи мечтата на всеки пубер – цици, алкохол, коли и пари. Ние пък сме решили да пеем за по-важните неща, като пуцалките, компютърните игри и Плейстейшъните, дето получихме за Коледа.
Мама, пък и тази на Пешо ни четоха конско вчера, защото сме били „водили застоял начин на живот”. Много са зле тия жени – за какво да излизам да играя, като мога да играя и на компа? Пък и навънка като изляза, няма да мога да застрелям тоя, дето не ме кефи. Е, мога де, ама после куките ще ме дебнат...
С Пешо решихме да отидем на кино, ама не ни пуснаха да гледаме филма, дето си бяхме харесали. Що за откачена държава е това нашата? Имало сцени с кръв, секс и насилие – ми ние за какво отиваме там, ако не за това. Добре, че и детските филмчета вече имат подобни сцени, та отидохме да гледаме един такъв, с „хумор, доловим от възрастните”. Добре, че с Пешо сме навътре с материала.
Много ми се прави секс – преди два дена взехме урока за това как се размножават хората и оттогава предложих на Сийчето от „в” клас да се опитаме. Ама ще си сложа презерватив, че се говори из даскалото, че тя била правила свирки на седмокласниците. Надявам се, че ще се получи като хората, щото, ако нещо се провали, тя ще ме раздуха из цялото училище, и ще видя секс чак в гимназията. А всички знаят, че да си девствен в гимназията е тъпо!
Пешо пък реши, че след като вече знаем за размножаването трябва да направим нещо много мъжко. И затова в час по физическо хванахме един второкласник и го бихме, щото е педерас. Ми така де – щом не го е правил с жена, трябва да го е направил с мъж, нали така.
Ама ни хвана господина по физическо и ни заведе при директорката. Тя ни изнесе лекция, че поведението ни е недостойно. С Пешо си смигнахме, защото вече знаехме, че цялото даскало говори, колко лоши момчета сме. Сега момичетата са ни в кърпа вързани.
Нямам търпение да вляза в гимназията, че както чувам от бате – всички яки пички там са лесни!