автор: limonka

Заключих думите,
защото не искам
да ги изстрелвам
като зли стрели,
вместо да ги изпея
в слънчеви трели.

Забравих мечтите,
защото не искам
да ги убивам
една по една,
вместо смело
с тях да полетя.

Захвърлих емоциите,
защото не искам
да бъда гневна,
нервна и зла,
вместо с усмивка
да покорявам света.

Затворих мислите,
защото не искам
да са ми оръжие
срещу врага,
вместо с тях
да творя свобода.

Застрелях Егото,
защото не искам
да съм нахална,
досадно пробивна,
вместо “мила, нежна
слънчева жена”

Завинтих фантазията,
защото не искам
да рисувам с тъга
ежедневната сивота,
вместо да пея
за синева и красота.

Замразих любовта,
защото не искам
в огън по навик
бавно да тлея,
вместо да изгоря
в топлещ пламък.

Погледнах се такава
и видях ПРАЗНОТА...
Време е да заключа,
да забравя, да захвърля
завинаги гнева и страха
и да разбия леда...