автор: trichocephalus

Избягалата муза ме достигна
криви съдбата ми и времето дори!
крещях довчера...Няма!Стига!
А тя дойде и болката откри...

Какво нашепва тя от мрака?
За край или началоднес мълви?
нима днес времето за теб не чака?
Часовникът ми спря пред мейните очи.

Къде е срещата на бъдеще със рими
и робството дрогирано от твоя лик?
Не мога!Аз съм с теб, но моля те-кажи ми
дали такъв позна ме ти в първия ни миг.

Тук утрото аз чакам със надежда
Тук скъпото най-силно ме боли.
Не искам то във унес да навежда
главата си пред слепите души.

За мене болка значи, че живея
че виждам пошлото във този свят, лъжи.
Желая те, но денс не смея
да си призная какво за мен си ти.