автор: utro

Лятото е скупчено в зимника,
а в шумата от орех дреме слънцето.
И църквите приличат на езичници,
които изтъкават млечни пътища.
Тревогите са вгледани в очите ни –
достатъчно ли има прах от вятъра,
щом острите езичета на дните
приличат на несбъднато очакване.
Събрахме ли достатъчно от съчките,
за да не бдим над огъня до съмнало
в решетките на своите съзвучия
щом паднем, приютявани от мълнии.