автор: mila_nejna

Нежност моя... Дълго чакана и осъзната...
Нежност моя... Нощем страдана, неопозната...

Нежност моя, неразпиляна,
във океан от думи неизречена,
сред ураган от мисли неотнесена,
в мрака на самотата непогубена...

Нежност моя... толкова те чаках...
Търсих те и вярвах само в тебе на света.
В самотата си сълзите си изплаках,
крих надеждата в сърцето досега.

Погледни ме във очите, моя нежност,
ще ти кажат и без думи те -
два океана - от любов безбрежна,
надълбоко скрити са във моето сърце.

Толкова те чаках... моя нежност...
Само теб, единствен на света...
Разтопи за миг съня ми белоснежен,
оковал във лед ранената душа.

Ще те пазя вечно, нежност моя...
Ще те крия в мен от хорските очи.
Ще те браня, ще остана само твоя...
Както мой, навеки, ще си ти...