автор: Briannah

писнаха ми
кикотещите се
в лицето ми дни
умирам от скука
на техния смях
сега вече е време
сега е времето
да се анатемосат
бетонните тротоари
тъмните изранени улици
барабанящите върху им
токчета
остри
тънки
дебели
със самочувствие
подранкват
по нервите ми
чух
че продават лек против
скуката
и ето ме тук
на опашката
чакам завъртането на света
чакам бясното замайване от завъртането на света
чакам да ми се случи нещо
а всичките хора
онази с къдриците
онзи с очите
се сливат със пътя ми
и плувам в платно на Дали
ти нямаш предства каква съм
аз нямам такава
какво тогава остава за теб
но днес аз крещя
на краката си
ще ги проглуша
за да тръгнат във друга посока
смятам да глътна планетата
тя е само грах на зърно
което спускам по ролъркоустъра на червата си
искам цялата нейна любов в мен
искам да се събудя с балон във ръка