автор: sovana

Не съм забравила онази лудост.
Разпрегнати надбягваха се дните.
Във нощите със ослепяла лунност,
сърцето си подреждах във куплети.
И често бях страничен наблюдател.
И често се подхлъзвах по заблуди.
Запазих си докрая свободата.
Запазих тайно нишката към тебе.
Не съм збаравила да сплитам гриви
на дивите жребчета под звездите.
Сълзата неведнъж направи чудо.
Изплакала тъгата на мъглите.
И неведнъж започвах отначало
да прекроявам стихналата песен
в очите ти, замръкнали случайно,
на някой кръстопът в дъждовна есен.
Не съм забравила. Но не е лесно.
Останалото... се римува с грешки.
И продължава даже и насън
да ме души горчивата ти нежност.