автор: marteniza

Днес господарят е много гальовен със мене -
пръсти прокарва през бялата късичка вълна,
с цветно венче ме накити. Така пременена
гушна ме нежно. Ех, как ми е топло и пълно.

Знам – за невеста на стария враг ме нарочи.
Само дано не отиде мърцина кръвта ми!
Зло да забрави стадата в ливадите сочни.
Жито да никне в следите от змейските ями.

Благо след пролетна смърт е годишното време.
С мъдрост и смелост денят ми дано го засити.
Снощи в съня ми юнаци със саби калени
смазваха змея в степта, но и онзи – в душите.