| Изповедта на една... закъсняла ... Аз пак ти пиша, тате...
Все ти пиша.
А не изпратените ми
до теб писма, в съвестта ми
и глухо стенат.
Сънувам, тате... Все сънувам.
Как
подпираш още пътната врата,
как сред двора, ореха прострелян е,
куршумено, от много самота.
И пътеката до мама. /Вместо мене/
посипал си с купчина цветя...
Закъснях и не се върнах .
И мене много ме боля.
Но трябваше да бягам, тате -
Ти познаваш моята душа.
Все празна. /Биеше като камбана/.
И търсеше пътеки
сред купищата ялови неща.
Тук нищо ново. Толкова лета
Все още гоня оня моя вятър.
Не мога да го спра.
Дните ми в самота умират
Забравих да ти кажа -
/Окрадоха мечтите ми
сега съм празна, като стая./
При мене истината си мълчи.
И трудно идва, тате
все на късове.
Но помня думите ти -
като клетва страшна,
всичко ми звучи:
"Никога,
в калта за хляба да не газиш.
Човек и малък къшей се наяжда.
И
от локвите да не пий, кога изсъхнат
устните от жажда".
Ех тате!
Колко много си далеч.
И колко много аз съм грешна.
Как искам...
Бащината ти ръчица суха,
смирено да се наведа и да целуна!
Да ме погалиш.
И да ми простиш.
Ще го сториш ли?
Когато някога се върна?
...
Коленича, тате!
Отново не успях.
Двора празен. Само кучето ме зърна!
Публикувано от Angela на 07.10.2007 @ 21:58:57
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Изповедта на една... закъсняла" | Вход | 27 коментара (33 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Изповедта на една... закъсняла от ina_ivanova на 07.10.2007 @ 22:07:40 (Профил | Изпрати бележка) | Разплака ме...
Все бързаме, а все сме закъснели...
Целувам те, миличка! |
Re: Изповедта на една... закъсняла от vesi_lina на 07.10.2007 @ 22:51:57 (Профил | Изпрати бележка) | Не мога и аз да не те целуна! |
]
Re: Изповедта на една... закъсняла от betina на 07.10.2007 @ 23:02:23 (Профил | Изпрати бележка) | Имам усещане, че написаното по-горе е изстрадано и много боли...
Права ли съм?... много е тъжно... |
Re: Изповедта на една... закъсняла от vesi_lina на 07.10.2007 @ 23:04:42 (Профил | Изпрати бележка) | Много боли ...права си |
]
Re: Изповедта на една... закъсняла от sineva на 07.10.2007 @ 23:52:17 (Профил | Изпрати бележка) | VESI,mnogo e tajno...Razplakah se....Dano ne si ti liricheskata geroinq????
Tolkova istinsko i sakroveno!!!
Mnogo , mnogo mi haresa. Dostigna do nai sakrovenite neshta v ...DUSHATA MI!!
POZDRAVQVAM TE> ne te poznavam , no te pregrashtam!! |
Re: Изповедта на една... закъсняла от vesi_lina на 07.10.2007 @ 23:54:40 (Профил | Изпрати бележка) | Тъжно е мила...защото е истина!
Благодаря ти!
И аз те прегръщам |
]
Re: Изповедта на една... закъсняла от vanya777 на 08.10.2007 @ 00:30:32 (Профил | Изпрати бележка) | Веси толкова е истинско и силно......плача и сълзите ме изгарят!
Прегръщам те! |
Re: Изповедта на една... закъсняла от dimension на 08.10.2007 @ 10:08:33 (Профил | Изпрати бележка) | http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=74346 |
Re: Изповедта на една... закъсняла от Briannah на 08.10.2007 @ 16:48:50 (Профил | Изпрати бележка) | Ангелче,как искам и аз да кажа всичко това на моя баща,но все не се осмелявам..
и още търся начина. |
Re: Изповедта на една... закъсняла от tata_f1989 на 14.10.2007 @ 09:06:54 (Профил | Изпрати бележка) | Колко е хубаво! Тъжно е ! На човек му се доплаква,когато го чете. |
Re: Изповедта на една... закъсняла от dandan на 22.10.2007 @ 22:32:28 (Профил | Изпрати бележка) | Разтърсваща изповед,дори и закъсняла.
Бащите ни са светлина,дори и да ги няма.
А моят казваше-живейте така,че да отваряте без страх вратата на дома ни,когато някой позвъни. |
Re: Изповедта на една... закъсняла от rimoza на 18.11.2007 @ 08:13:27 (Профил | Изпрати бележка) | Силен елегичен стих !
Докосва сърцето !
Поздрави ! |
Re: Изповедта на една... закъсняла от Dimi на 29.11.2007 @ 14:57:58 (Профил | Изпрати бележка) | Страшен стих, Веси, старшна самота е вътре в нас! |
Re: Изповедта на една... закъсняла от Markoni55 на 08.12.2007 @ 15:46:30 (Профил | Изпрати бележка) | И някак си часовника да спре и някак си стрелките да се върнат!!! Поздрави! |
Re: Изповедта на една... закъсняла от FaNtAsY на 30.12.2007 @ 14:47:32 (Профил | Изпрати бележка) | много ме кефи! |
Re: Изповедта на една... закъсняла от ina_ivanova на 09.01.2008 @ 17:35:13 (Профил | Изпрати бележка) | Нали знаеш, как ми действа... това?
Лирическата ти.... е убийствено въздействаща, Веси! |
Re: Изповедта на една... закъсняла от Amar (amar4e@yahoo.com) на 16.01.2008 @ 20:24:15 (Профил | Изпрати бележка) | мълча под стиха ти...
и те прегръщам! с обич |
Re: Изповедта на една... закъсняла от ru на 27.01.2008 @ 06:26:46 (Профил | Изпрати бележка) | Боли! Все не успяваме да кажем най-важното. Разчувства ме.
Поздравления, че си изплакала в стих това, което не си успяла да кажеш...
Важното е да помним бащината заръка. |
Re: Изповедта на една... закъсняла от petinka на 30.01.2008 @ 15:06:54 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам... не мога даже да преглътна, Весе!
Покланям ти се! |
Re: Изповедта на една... закъсняла от theheart_ofthefire на 08.02.2008 @ 09:48:28 (Профил | Изпрати бележка) | мисля че думите тук са излишни!
|
Re: Изповедта на една... закъсняла от drowzee (enigma_k@abv.bg) на 08.02.2008 @ 10:14:19 (Профил | Изпрати бележка) | Нямам думи.... Прекрсно е!!!
........така ми липсва и на мен!!! |
Re: Изповедта на една... закъсняла от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.02.2008 @ 05:01:15 (Профил | Изпрати бележка) | Трудно се гони вятър, но нали душата ти е научена да лети - ще го стигнеш, мила, за да откриеш, че е повил в купчина есенни листа детските ти мечти...
Прегръди! |
Re: Изповедта на една... закъсняла от Pobeditel на 23.02.2008 @ 19:54:17 (Профил | Изпрати бележка) | Много силен стих! Поздрави, Веси! |
Изповедта на една... закъсняла от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 26.03.2008 @ 06:03:21 (Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | Ти познаваш моята душа.
Все празна. /Биеше като камбана/.
И търсеше пътеки
сред купищата ялови неща.
Все още гоня оня моя вятър...
Благодаря ти за неспокойната, прочувствана поезия, Веси! И закъсняла... в празния двор.... - дошла си в своето си време. Мисля, че е простил! |
]
Re: Изповедта на една... закъсняла от Apokalipsis (Diman4eto@mail.bg) на 19.12.2009 @ 10:03:07 (Профил | Изпрати бележка) | Колко е жалко, че не можем да признаем колко ценим родителите си, когато все още можем да им го покажем...! Затрогващ е стихът ти, надали има човек, който да не се е замислил с болка колко пъти е пренебрегвал бащината порта. |
Re: Изповедта на една... закъсняла от galiakara на 28.02.2011 @ 06:13:36 (Профил | Изпрати бележка) | И моя болка е тази изповед на душата... И аз закъснях... Браво за изплаканите стихове, мила Веси! |
| |