автор: ole72

И да си прочут поет,
паднеш ли, броя до пет
и клакьорите ги няма,
бягат при софра голяма
и "Осанна" викат в рой
за устатия херой,
който днес е най-голям,
най-голям политикан.
А за онзи със звездите,
със светулките в очите,
нека малко потърпи,
нека да си помълчи,
а когато го заровят
ще го възкачим отново
пак на трона на Олимп
с поетичния му нимб.
Ала днес е жив и значи
няма как да го оплачем,
няма как да се похвалим,
че със него сме седяли
в кафене или във кръчма
как той много се измъчвал,
плачел и редял и стенел
после сътворил поема,
над която днес въздишат,
ала той за нас я писал.
Но сега е друго време,
той поетът нека стене,
нека в самотата гази,
нека в скърбите си лази,
ще му мине, ако не
след смъртта му по-добре
славата му ще покажем,
жив ли е това не важи.
А сега във боен ред
при бездарния поет,
закъснеем ли уви
някой друг ще се вреди.
Някой друг ли ще намаже?
Няма, ние ще го смажем.