автор: chavdarov

Глухи и пусти са селските дворове.
Вятър ги шиба, градушки без милост ги брулят,
суша ги гони, но жив им е корена -
още се бъхти сред дните, подобно на улав.

Къщите дремят, отдавна намръщени,
сякаш са стари моми или ялови булки.
Вехтият спомен за рожби невръстни
нощем се рони в гърлата на рошави бухали.

Слънцето сутрин заглъзва в прозорците -
браздят лицето му мрежи на мършави паяци.
Прашни, от жега и работа морни,
хора и кучета мислят неволно за края си.

Даже и лудият - селският грешник -
в погледа няма трошица надежда.
Казват, че лудите - слепи за днешното,
в бъдното винаги рано проглеждали.