Бял облак-съня ми
проточил снага като завивка
в която мечтая да бъда.
А само миг ще е това
един единствен миг,
и пак в този свят пропит с болка
ше се върна.
Сънувах те.
Ръцете ти,
подобно струни на китара
понасяха ме нежно,
и въздухът трептеше.
от пресичащи се погледи.
Обля с дъх косите ми
заплете ги с желания.
Усетих устните ти
живи,влажни,жадни
за любов.
Усмивката ми се разтвори
за мечтание,
в този миг
един единствен миг.
Събудих се.
Гръм.
Дъждът внезапно заваля.