Пробягват дните помежду ни,
Настръхнали и недоспали.
Озъртат се,
Все за някъде и нещо закъсняли...
Мърморят,
Спъват се от бързане,
От въпроси онемяли.
И окачат думи по стените,
Като прилепи висят над нас,
А колко мисли като паяжини по ъглите...
И нощите – промъкват се на пръсти,
С отрязани коси.
Като прашинки във пространството
Сме аз и ти.
Омагьосан кръг в безвремието ни върти...