автор: utro

После пак просветля
и разбрах,
че си дръпнал ръцете си.
А едно невестулче у мен
се усмихна широко.
Аз сега съм се свила
в такова едно "равновесие",
че щом видя дъжда
по стъклата на капещи локви
и ме хваща за гърлото
тази - червена до съскане,
неуморна кихавица
някъде в приторче скрито.
И разплисвам свободно в небето-
разливно и свъсено
твоя шепот с палитри от вино
и с вятърно сито.

А когато успееш
отново да върнеш очите си
ще танцувам навярно стаена
във друга соната.
И в тоналност различна
ще вея нощта на косите си
по-далече от теб
в епицентъра
на Земята!