автор: Pitagor

Така се получи,
така ми се случи –
след някакво четене литературно –
културно
пих еди къде си
с три поетеси...

От дума на дума,
от чашка на чашка,
наченахме глума
за таланта –
чия е майка по-юнашка
и кой всъщност язди онази кранта
(не Росинанта,
де,
а Пегас).
Казах: “Те
това съм аз!”,
но едната отсече:
“От истината, драги, си твърде далече!
Да знаеш – в литературата –
поетичните журита
и критиците
(като политиците)
класират по циците!
Зависи от бюста
дали златоуста
е поетесата!
Четох го в пресата!
Затова ние, едрогърдите,
(няма защо да се сърдите!)
сред поетите,
клетите,
сме най-добрите!
И трите!”

Измънках: “Истина казвате –
личи ви по пазвите –
но, джанъм, простете
и, моля, кажете:
‘ми как е с мъжете?”
А поетесите
(те са си те!)
се хилнаха леко:
“Човеко, човеко!
Мъжът – поет пише толкоз по-вещо,
колкото му е по-яко онова нещо!”
Извиках:
Тогава
си заслужава
да платя сметката сам,
защото се знам!
И, според вас,
аз
в целия свет
съм най-добър поет!”
:)