автор: Alesev

защо не мога да съм пламъка в очите ти
няма да ти струва скъпо
ако знаеш как се гали жар
без да те погуби
ако можех щях в ръцете си да туря мен
подавам ти безмълвно този дар
и пукнат грош не ще ме чуеш да поискам
проклинай ме, ругай и зашлеви ме
ще го приема смело
емоция е, по-добре от нищо
а когато по житейския си друм те разпилея
нощем в самотата ще те срещам бяла
няма да те питам за отминалото
само искам да те зърна мигом
аз вече ще съм въглен от онази жар
и няма да се питам
защо не мога да съм пламъка в очите ти