автор: dimension

Знаеш ли, знаеш ли какво е ревност?
Ама не оная, най-човешката,
дето ни боцка при малки съмнения,
а оная - озверената, слепешката.

Освирепялата, психясалата, черната,
мнителна, и шантажираща, и долна.
Задушаваща. Нож в ръката хванала,
дето те провесва през балкона...

Знаеш ли, знаеш ли какво е страх?
Ама не оня, най-човешкия,
дето във инстинкта е заложен
а страха панически, зловещ.

Лепкав, и пълзящ, и долнопробен,
обезличаващ и обезживяващ.
И за сламка да се хване е способен,
да спасява, дето не е за спасяване.

Аз ревнувам. Малко. Но достойно.
Не показвам низост. И не падам.
Аз се страхувам. Всекиму пристойно...
Но съм силна. И преодолявам.

Боже мой, защо с това ме срещна?
По-висока да съм. Че и да прощавам!
Ако още дни си ми отрекъл,
Боже, на такива не ме давай!