автор: kundalini

***
Покога ми се ще да съм малко бижу.
Показалец, сочещ миатюрно сияние.
Дребен прах от обноски в иглу
в нищото отвъд океана.
Да ме гледат две топли очи.
Да ме слушат на мъжете догадките.
Зелено – с поглед встрани
безпространствено и на разстояние
да ме моли.
Да съм клечка кибрит
в пепелта
неизтляла от чувствено случване.
Да отглеждам дъха си с ръка
подарена като кукла на внуче
и петнисто да влизам в уют
на отдавна забравени степи.

Малко бижу.
Без билет.
Просто ухание в нечии шепи.