автор: nedelya

Тук и сега. Нека залюбим се. Под блестящия есенен дъжд.
Под игриви дървета безразлично надвиснали.
И топли листа под обувките мокри.
Хубави сме устремени към себе си.

Виж, там има и други... къщи, човеци. С целувка стреснах те.
Ти си сега! Тук, почти във косата ми. На мен ли мирише
Или е само земята.
Изгаряща за вода.

Устата ми на гърдите ти. Зовяща настръхналост.
Как успя да намериш оная дъга. И аз търся
Зависимост. Една пъстра извита вълшебна река.
Играта опасна е. Без победители.

Малко студено е как ме съблече. Стопли ме със себе си.
Нежно спри таз събудена горда мъжественост .
Усещаш ли. По-леко. Сега.
Политаме. Двама сме. Кое забранено е.

Какво, казваш гледат ни. Скрий ме в очите си чакащи.
Убиват когато различен си. Убиват когато еднакъв си.
Родени отново, търсим отново различни еднаквости.
И ласката търсим, защото това е което насища ни.

Вали... Във гората. В града.
Аз имам дъжда и листата достатъчно.
Какво ли ще дам на децата си.
На теб подарявам този миг... самота.