автор: frezija

Аз идвам с изранени колене,
и сетен път те моля за утеха,
спомни си - след Голямото пране
на мене отреди все чужди дрехи.

Да бяха само те, че да простя,
или поне да спра да се тривожа, но
под ризи, врътовръзки и сака
усещах чужда даже мойта кожа.

Отидох на пазара за души
и свойта на безценица продадох,
с парите нова рокля си уших
и купих си обувки. Беше сряда.

Най-хубавата сряда на света
бе втренчила във мен очи безумни -
"Как може да се радва без душа,
как може въобще да не и хрумне,

че пролети ще идват и лета,
ще падат есени, а после зими,
но въпреки, че много иска тя -
четвъртък няма никога да има!"

Прости ми, Господи, че не можах
да понеса присъдата ти тежка.
Макар и късно, знаеш, че разбрах
поуката от приказката с дрешките.

И въпреки че съм на колене
за втори път отричам твойта воля.
Не знам дали е грях, или не е,
но само за един четвъртък моля!