автор: Keri

Той бавно отвори очи. Сноп лъчи го пронизаха като многобройни игли. От кога ли не беше спал по нормалния начин? Две седмици? Месец? Повече? Не знаеше. Колкото и време да беше минало, нямаше значение, защото тази нощ той не беше влизал.
Часовникът сочеше точно седем без пет, както всяка сутрин, когато ставаше и отиваше на работа. Той си взе душ и излезе. Откакто спря цигарите, не пиеше и кафе, поне не в реалния живот. До небостъргача, където се помещаваше компанията, стигаше с метрото. За разлика от останалите членове на борда, той не обичаше показния лукс и не искаше да губи връзка с реалността. Или поне винаги си беше мислил така до преди две седмици... Пък и в метрото не само слушаше новините от масовото радио, но и виждаше нагледно резултатите. Мисълта, че проектът на живота му вършеше перфектно работата си, го караше да се усмихва всяка сутрин, когато чуеше за намаляването на престъпността, на лошите навици и т.н. Не и днес.
Той влезе в заседателната зала и за първи път от две години насам затвори вратата след себе си. За първи път от толкова време щяха да проведат “тайно” заседанието по негово искане. Нямаше да ги има задължителните камери и микрофоните на медиите, нямаше да ги има и обичайните доклади за напредъка, донесен от Симулацията... Това го натъжаваше. От дългата маса го гледаха дванадесет чифта очи и от погледите на тези хора струеше не само любопитство. В някои от тях се прокрадваше страх – почти забравено вече чувство. Той седна на председателския стол и както винаги започна направо.
- Събрах ви на закрито заседание, защото искам да предложа спирането на проекта за неопределено време.
Дванадесет чифта очи го гледаха с неразбиране и никой не можеше да реагира. Всички седяха вцепенени и взиращи се в създателя на най-мощното оръжие срещу злото в света, човекът измислил Симулацията, кръсникът на Мафия.
- Знам, че това, което искам от вас, ви се струва налудничаво, но вие знаете, че ако не беше наложително, нямаше да го изисквам. Причината за това е скорошната смърт на човек докато е бил в Cимулацията. В смъртния акт като причина за смъртта е посочен инфаркт, но мъжът е бил на двадесет и шест и тази причина ми изглеждаше нереална, освен ако няма други обстоятелсва. Ето защо аз проведох собствено разследване и мисля, че тези обстоятелства са именно нашата Симулация. Тук е моментът да се извиня на всички вас, че работих по това два месеца без да съобщя, но исках да съм сигурен. И сега съм убеден, че Мафия застрашава живота на всички нас като нейни потребители.
Всички продължаваха да гледат невярващо. Пръв се размърда Стив:
- Крис, шегуваш ли се? Това, което говориш е пълна лудост. Невъзможно е да вадиш такива крайни заключения от една единствена смърт с подозрителни обстоятелства и то на младеж, който изобщо не е сигурно, че е успял да се промени.
- За съжаление мога. Все пак още не съм разказал какво откри разследването ми и повярвайте ми, ще бъдете още по-шокирани след малко, когато разберете.
- Добре, - каза Лори, която по принцип не се обаждаше и смяташе, че от приказки полза няма. – разкажи ни какво толкова е станало, защото аз лично мисля, че имаш нужда от почивка, а не от отнемане на надеждите на света. Или може би си забравил, че Мафия е светът или поне по-лошата му половина?
- Не, не съм забравил. Идеята, която се зароди в мен още преди години беше да се създаде симулация на света, където всичко е позволено така, че там всички хора да “изпускат парата”. С ваша помощ и много усилия тази идея се превърна в реалност, издържа тестовете, беше приета от световната организация и всички се втурнахме да ставаме добри в реалността, докато показваме най-лошото от себи си в нея. Всички знаем, че резултатите бяха и са изключителни. Забравихме, обаче, че има хора, които в реалния живот не са щастливи. Тези хора намериха себе си, когато стартира проекта “Мафия”. Ние не сме обърнали внимание на това, защото нищо не се беше случило, защото тези хора просто не са се променяли. Те са били и са останали незабележими. Не са влязли в новините нито на симулацията, нито на реалния свят, освен може би като жертви. Те са статистиката и нищо повече за нас. Точно тук е най-големият ни пропуск, който скоро ще избухне като бомба със закъснител. Ние просто ще ги убием не само в симулацията, но и в реалния живот.
- Въобще не разбирам какво имаш предвид, Крис. – Рали беше слушала внимателно, но видът й показваше единствено подкрепата на Лори. – Винаги си бил прям и всички ценим това твое качество. Проблемът е, че сега започна така, но продължи с прекалено много обяснения. Според мен имаш личен проблем в Симулацията, който те е подтикнал да станеш прекалено мнителен. Защо просто не си вземеш отпуска и от работа, и от Мафия и не си починеш?
- Ще си взема такава, когато спрем проекта и нанесем корекции. А сега ще ви дам пример с мъртвото момче и ще приключа с обясненията. Той е бил аутсайдер преди да стартира проекта. Имал е мечти като всеки, но поради една или друга причина не ги е осъществил. Когато стартира проекта, той избира професията програмист и съвсем обикновен външен вид, какъвто има и в реалността. Професията му отново не е свързана с контакти, той просто търси признание. До тук всичко е наред. Той получава такова, в реалния живот работата му се подобрява. Контактите и на двете места са минимални, няма нарушения никъде. Убиват го два пъти, той не сменя нито вида си, нито работата. В един момент започва да не спазва изискванията да не влиза през деня и още две вечери на седмица. Той напуска работа в реалния живот и заживява изцяло в симулацията, като настройва будилника за три пъти на ден, за да се храни. Всички знаем какво променихме по време на тестовете – симулацията се движи много бързо, защото е на подсъзнателно ниво, т.е. ние заместваме сънищата с нея, затова я забавихме изкуствено колкото можахме. Въпреки това за една нощ в нея, там минава цяла седмица. Точно затова не би трябвало да забравяш да излезеш. Но той не е излизал три денонощия!
- Чакай, Крис, това е невъзможно и ти го знаеш. Нали затова направихме секюрити системата.
- За съжаление, Вал, е възможно и това не е единственият случай. От старта насам има двадесет такива и броят прогресивно нараства.
- А от къде съдиш, че има и други?
- След като разбрах за това, поисках от отдел статистика да направят списък на всички мъртви през годината откакто стартира проекта. Там намерих около двадесетина сходства, като броят започва от нула през първия и втория месец и градира стремително в последните два. Проблемът, че не сме разбрали е, че хората започнаха да свикват с доброто и да забравят лошото, те спряха да се съмняват. Очевидно ние не сме изключение, а това, че аз попаднах на този пропуск е чиста случайност.
- Добре, да речем, че е така, можем да засилим системата и всичко ще се оправи. Ще стане бързо и никой не е нужно да разбира.
- Не, Крос, трябва да се направят тестове, трябва да сме сигурни.
- Крис, би ли ни казал как точно се прескача системата, къде е грешката?
- Проблемът, Рони, е че не знам. Единственото, което знам е, че нещо не е наред и то може да убива в реалността.
- Извинете, че ще дам такова предложение, но според мен е разумно – Крис си взима една седмица отпуска, за да почине от работа и от симулацията. Ние през това време търсим грешката като влизаме под наблюдение. Когато Крис се върне, ще сме готови с решение и ще обсъдим дали да го пуснем веднага или да спрем за малко симулацията.
- Лори, трябва да я спрем веднага, не разбираш ли?
- Аз съм съгласна с нея, Крис, предлагам да гласуваме.
- Рали, не очаквах това от теб, но нека гласуваме, явно искате да жертвате още животи.
Гласуването мина точно както Крис смяташе – одобриха мнението на Лори. Той стана, пожела им успех и си тръгна. Знаеше, че ще влезе, трябваше да намери причината и трябваше да го направи бързо. Първо, обаче, трябваше да реши как да се скрие, защото беше сигурен, че ще го следят.
Прибра се в апартамента си и опакова багаж. Купи си два двупосочни самолетни билета. Единият плати в брой, а другият с кредитната си карта. Първият беше за Европа, а другият за градче в планината. На няколко километра от там той имаше вила, в която обичаше да се усамотява и да работи преди да започне проект “Мафия”. Не беше ходил от доста време, а мястото беше добро за усамотяване.
Когато пристигна, къщата изглеждаше като далечен спомен, забулен в мрак. Всичко беше потънало в прах. Захвана се да чисти и когато свърши, навън вече беше тъмно. Нямаше нито телевизор, нито радио, затова реши, че е време да се захваща със Симулацията. Нави часовника за десет дни игрово време. Това се равняваше на дванадесет нормални часа. Седна и се включи. Очите му се затвориха и той започна да избира външността, професията, града и всичко, което искаше да бъде точно определено. Визията му не привличаше поглед с нищо, а за работа избра готвач. Преди да си тръгне от офиса беше погледнал данните за града с най-много убийства и веднага го избра.
Отовори очи в малък апартамент и погледна часовника. Беше един след полунощ. Облече набързо първите дрехи пред погледа му и излезе. Беше решил, че ако намери убиец, който да предизвика, можеше да попадне в ситуация, в която да разбере защо жертвите на Симулацията не чуват алармите си. Търсенето със сигурност не беше лесна част. При добър късмет можеше да попадне на убиец още първата вечер, но това можеше да не стане и с месеци. В този момент съжали, че толкова е отстоявал анонимността на убииците в Симулацията. Нямаше как да разбере кои са и в действителност, освен с една програма, създадена за крайни случаи и неизползвана до сега. Въпреки всичко, той беше длъжен да опита.
Дните, обаче, отлетяха без успех и алармата засвири. Крис отвори очи, а коремът му къркореше ужасно. Стана, нахрани се и отново се включи. Този ден става още три пъти, за да се храни, а цялата нощ отново прекара в търсене. Тя, за разлика от предната, му донесе подозрения за един от пазачите на име Карл и един от сервитьорите в ресторанта, в който работеше. Когато алармата засвири сутринта и Крис стана, беше сигурен, че тази нощ ще успее. Даде си почивка през деня и се отдаде на разходки из гората. Към девет, след като се нахрани, нави двадесет и четири часа. От “отпуската” му оставаха два дни и нямаше време за губене.
В началото нищо не потръгна, но един ден по някаква случайност привлече вниманието и на двамата си заподозрени. Крис беше толкова зает с целта си, че беше загубил всякаква представа за времето, нещо, което не му се случваше за пръв път в Симулацията. Когато вечерта дойде и той си тръгна от кухнята, на входа го чакаше сервитьора, на който всички викаха Сип. Предложи му да изпият по нещо в близкия бар и Крис охотно се съграси. Докато вървяха на няколко пъти усети, че някой ги следи. Беше настъпил моментът, който той желаеше. В бара изпиха по няколко питиета и Крис усети как главата му се върти. Предложи да си вървят. Живееха близо и вървяха бавно. Този път, обаче, Крис не чу стъпките, които ги следваха... Алкохолът, дори нереален, имаше своето действие на психическо ниво. Алармата някъде далеч виеше, а той дори не потрепера от звука й, както ставаше обикновено.
Разговорът вървеше от известно време с насоченост към жените на работното място. Той понечи да каже, че си има фаворитка, но от устата му излезе само въздишка. Пареща болка бе прорязала гърба му. Той се обърна и с очи, изхвръкнали от орбитите с изненада видя собственика на ресторанта, който извади забития нож и го стовари върху лицето на мигащият невярващо сервитьор. До този момент Крис беше сигурен, че шефът има съвсем различни “грехове”. Той дръпна рязко ножа и кръвта рукна от лицето на падащият Сип. Пръските от нея, които попаднаха на лицето на Крис, го накараха да се опомни и да събере последни сили. Крис се затича. Кръвта от гърба му започваше да навлажнява панталона му, а той тичаше ли, тичаше. Шифът го следваше без да промълви и сякаш не бързаше. Наслаждаваше се. Когато стигнаха до плажа, той го събори на пясъка и извади въже. Върза жертвата си и двамата се качиха на близката лодка. Крис губеше съзнание, а страхът бе помрачил всяка разумна мисъл, че нищо тук не е истинско. Единственото, което се въртеше в главата му беше БОЛКА. Лодката навлезе навътре в морето и Карл бутна жертвата си във водата. Крис нямаше сили, усещаше единствено... жажда и глад. През ума му минаваха толкова мисли, че той не обърна внимание на тази. Потъваше, потъваше... а някъде далеч алармата пищеше безспирно...
На следващия ден светът се събуди с лошата новина за смъртта на Създателя на Симулацията, която завинаги промени живота на хората. Той беше загинал при самолетна катастрофа над Атлантика докато се връщал от заслужена почивка. Това трагично събитие накара медиите да наблегнат и на добрата новина, че тестовете над Мафия отново са показали резултати, показващи, че той е бил истински гении, създател на единственото нещо, в което няма грешки...