автор: scenaristbg

Няма смисъл да ви казвам,че това което четете не е добро за мен. Искам някой да ме чуе, но не намирам човек,готов да ме приеме такъв какъвто съм.Искам да бъда различен, а просто не се получава. Затова сега пиша.
Пиша от малък, хората се радваха. Мислеха,че от мен ще излезе нещо.Не излезе. Защото не искам. Опитвам се, но не мога. Не мога да поискам.
Харесва ми да съм такъв. Пращам разни писаници из литературните списания, но... Пак го правя.
Те ще го публикуват,няма съмнение. Навсякъде пише,че съм сред новите надежди на световната, забележете с-в-е-т-о-в-н-а-т-а, литература. Много хора пращат писма в тези издания и казват колко ме харесват. Затова съм и търсен.
Защото аз пиша тези мнения. Не че съм безкрайно добър. Просто пиша леко по-дълбоко от колкото ми се полага. Впоследствие „читателите ми” забелязват такива подробности,които ти убягват,дори тъсени с лупа. И така се стига до романи, сборници с разкази, стихосбирки... Дяволски съм добър в това да се оценявам положително.
Лесно е. Просто трябва да пазиш тайна. А аз не съм добър в пазенето на тайна. Страшно искам да бъда разкрит. Не е толкова сложно. Просто е недоказуемо.
Не можете да ме хванете. Всъщност не съм престъпник. На теория. Просто обичам работата ми да е оценена. Това е.Няма да ме хванете. Имам много псевдоними.
Но никой няма да ме приеме такъв,какъвто съм. Просто никой няма да ме уважи,ако разбере истината. А ми костваше труд. И ще продължи да ми коства. Защото тайната,също като в приказките, ще избухне,ще излезе стотици пъти по-мощна,отколкото съм я казал. И аз ще се постарая да стане в подходящ момент.
Тя ще е положителната рецензия на успеха ми.Защото труда ми заслужава уважение.Точка.