автор: veesii70

Отлагаме добрата дума,
и утре можем да я кажем…
В задъханото ежедневие
и просяка стар отминаваме…

Все бързаме,а накъде незнаем
и без да искаме разсипваме по пътя
най-ценното от себе си,а после
го търсим в някой друг…

Умират застояли спомени
и мъртви раждат се мечти…
Изпускаме мига в отлагане
за утре и във мисли за преди…

И като сянка подир нас се влачи
И зъби се нахалницата смърт…
Да уловим мига,докато е време
И да намерим Истинския път…