автор: gorski

Не плачи за вчера -
бях към тебе лош.
Мина цяла ера,
мина бяла нощ.

Усмихни се само
и налей ми ром:
къща върху камък,
дом на вълнолом.

Град върху вулкана
от любов и гняв.
Искам да остана
в бедствието прав.

Всичко се разпада,
стене и звъни:
никаква ограда,
никакви стени.

Не таЯ омраза,
сдържам своя страх.
Времето наказа
оня, който бях.

Нищо друго нямам.
Само този дом
на крайбрежен камък:
нощен вълнолом.