автор: Ficho

Хора вярваха в Бога и Божия знак –
пропищяха деца в жените,
както тия, които ги изклаха в Батак.
Ама тях – кой да ги пита...

Славно минало – ходехме на войни
и се връщахме от войните.
А край нас – като гарвани, в черно жени.
Тях – кой, да ви питам?

И, родени от своята майка земя,
хора вярваха в свят идеал.
Тях пък – кой да ги пита, кому са деца –
избиха ги край Фердинанд...

Други вярваха в правдата, в честността -
ще се смирят вразите,
но мълчеше септември, заглъхнал в нощта.
Тях – кой да ги пита...

После други. Изнасяха пламенни речи -
тия, които в Огоста...
Ала водата тече – и изтече.
Кой да им дири костите.

После бяха ония, които по вестниците…
Кой пише разни книжки!
Разстреляха ги и ги избесиха.
Бързо и по войнишки.

А онези, които земята прибра
след Девети, при комунистите?
Стари дъбове в младата хищна гора…
Тях – кой ги е записвал?

Идва майката, моли се, някакъв зъл
копой се прави на важен.
Нейният син дошъл-отишъл.
Нея – кой да и каже…

Хора казваха "Огън!", и хората стреляха,
хора падаха, като ръкойки.
Кой да ги жали! Милиционерите?
Кой да им води бройката?

Хора, вече изгубили всяка надежда,
даже вярата във звездите,
доживяха в Белене да ги разстрелят.
Тях кой да ги пита...

После – "Долу!", "Ура!", и веднага едни
преизпълниха петилетките.
Тях след туй, на толкоз много пари –
кой да им дири сметката.

Първо бяха еничари, бранници и чак до днес -
комсомолците – господа, другари,
царедворците... Минаха – и пак идват да искат ред!
Ама тях - кой им вярва.

А ти спи! Сънувай, че си свободен,
нов европейски жител...
Ама тебе – теб, смълчан народе!
Теб – кой, да те питам!