малка съм...
в зелинината на полето
ухаещо на светлина
и детска свобода,
докосвана от измoрени мисли,
със китка дъхави цветя
във топлите ми длани,
пред пожълтялото
от път
писмо
стоя.
думите потъват във сълзите,
и стръкчета живи се изплъзват
от изтръпващите пръсти.
следи
живи
бели
изсъхват
в капките от думи
малка съм...