автор: pavli

Разтърквам очи в тъмнината...
Сега те не ми вършат работа.
Усещам те само с душата –
добре дошъл си ми в събота!

И жадна съм, и – разплискана...
Разискрят се клетките в мене.
Аз чакам твоето: “Искам те!”,
докато пиша дълга поема...

И “виждам”, че тихо пристъпваш,
внимателно – да не ме будиш...
Във стаята се промъкваш
и грейва поредно чудо!

А спомените се връщат със сила,
която разбърква посоките...
На малка топка се свивам –
да полетя във просторите!

И ти ме повеждаш в приказки
за змейове и юнаци напети.
Разчитам красивите символи –
без нужда от стройни сонети.

Заслушвам се в тишината,
разпръсквам люти съмнения.
Изпращам далече тъгата
и плувам във откровения.