автор: tzanet

След толкова пропукани любови ,
изпити спомени ,изплакани мечти
съдбата върна ме в неизживяното,
несподелената любов отново се яви!
Какво ли не съдрах от омърсеното си тяло,
следи от чужди ласки,фалшиви миризми,
отдавна паднали звезди...
Кажи Любов,какво не съм ти дала,
та дириш още моите сълзи?
Нима наказваш ненаситното ми тяло,
че вместо с разум , със душа трепти?
Тръгни си ! Моля те !
Не ме повличай в мрака на изпепелените души!