автор: igeo

Тих японец е баща ми –
с градинското гребло,
подрежда дребни камъчета,
подрежда дребни камъчета
около цветята.

А над умисленото езеро -
ескадрили водни кончета.
Учат се,
на съвършенство в полет,
учат ме
на съвършена пролет,
моя бяла пролет.

По-добре не питайте
какво аз правя тук –
истукан,
с ентомологичен сак,
въобразяващ си (и още как),
че е адски японско
да ловиш красотата,
за да й се наслаждаваш.