автор: sradev

- За какво си дошъл тук?, - запита будкаджията, стискайки рестото от двата автобусни билета.

Тежък въпрос, истински.
Отивам при хората, които ме викат. При кои съм дошъл?

Учениците ми?
Те се разпиляха по света.
Дори виртуалната бира, на снимка, е веднъж годишно.

Новите?
Тях ги интересува бързата диплома.
Те се търсят по света и не търсят никой друг.
Нямат балове, работят, работят, работят.
Но парите без бал са горчиви.

Комшията?
Изгониха ги, напустнаха. Дори и бившият директор на Академията.
Новите са за ден-два, месец-два и вече се оглеждат.
А комшията във Варшава бавно полудява.

Колегите?
Един по един напустнаха.
Останалите - оглупяват от работа.
Старите се оглеждат за пенсия.

Да, будкаджията е прав. Трябваше да си купя само един билет.