автор: kiart

В джоба - шипки.
За по чаша чай ще стигнат.
Чупя орех - златна ядка дреме вътре.
Жълтата трева снагата си надига.
Две джуджета жълъди събират пътьом.

Син следобед.
Сенчест камък чака
стар въпрос да му задам.
Дали да седна?
Даже тук ще разположа и бивака.
Днес е още сухо - за последно.

Езеро.
Стар дъб.
Край него - огън.
Духа.
Две джуджета се кикотят иззад глога.
През септември есента е още глуха.
Но за чай от шипки рано е, за бога.

Прегърни ме.
Топло ми е - за последно.
Колко са красиви тия дни дърветата.
Лист зелен отнесе вятърът.
Вълшебно!

Глътка скоч пийни от жълъда.
С джуджетата.