автор: pord

............................ На Димитър Милов

Поетите ухажват стиснатите музи
за чифт метафорки и кичурче коси.
Накрая се изръсват за такси:
подлагат и резервната си буза.

А аз наблягам тежкото весло
към страшната Колхида
до припадък.
Там ще поправя зевсовото зло –
титана ще спася
от лешоядите.

Каквото щат да вършат Аполон
и свитата му от свирци и музи.
Аз встъпих в екипажа на Язон,
но не заради руното
съм в Грузия.

Летяха нейните поети в мен
и ден и нощ не стъпвах по земята,
че нямах друга работа,
освен
да я премитам
някой път
с крилата си.

Що рогове, извити на дъга,
със вино и жени догоре пълни
като джигит изпивах.
И сега,
когато пиша,
пиша с лъч от мълния.

А щом перата ми се прислънциха,
аз паднах като залез – на калъч.
Дано ви светя нощем с два-три стиха,
тъй както сутрин –
слънчевият лъч.