Течеше времето между тополите
безмерно, безгранично и лъжливо.
Жив вятър ме погали срамежливо
и заглуши болезненото "моля те"...
И тежки късове (от небесата ли?)
стоварваха се с болка над очите ни,
за да разкъсат бавно те съдбите ни...
За наказание ли, за разплата ли?