ПОНЯКОГА
прозорците приличат на решетки
и затвореното чувство е естествено -
усещането някак по е близко,
защото се случва изобщо да нямам прозорец.
ПОНЯКОГА
студените лъчи на слънцето
до кости ме пронизват
и си спомням топлината на огъня -
искрица от въглен в очите си крия.
ПОНЯКОГА
крилете си назаем давам
и наслуки тръгвам - неокрилен.
Перата по пътеките събирам,
за да стопля с тях една надежда.