Те бяха две малки дръвчета
И молеха вятъра да им помогне
да се докоснат,
да се погалят със клонки…
Те бяха две малки дръвчета,
Но се обичаха много
и всяка нощ се обличаха
в дрехи от звездни лъчи
и питаха тихо луната
-Така ли и ний като тебе
безмълвни в нощта ще се скитаме?
-Кажи ни кажи ни луна
кога ще докоснем ръцете си?
Те бяка две малки дръвчета,
но искаха много и още не знаеха,
че МНОГОТО Е ВЪВ МАЛКОТО
Те бяха две малки дръвчета
и молеха слънцето
по-бързо да стопли техните корени
и да пораснат по-бързо…
Те искаха да се прегърнат
и така да останат завинаги…
…
Те бяха две малки дръвчета
И малко по малко пораснаха,
дори не усетиха как се докоснаха леко,
защото те искаха своите клонки безброй
по-здраво да слеят…
А всеки ден птичките пееха
за тяхната светла любов
…
Те бяха вече големи дървета
и бяха безумно близко…
Те бяха се сляли и не можеха както преди
да се виждат добре …
Те бяха се сляли
и даже бяха забравили
за луната,за слънцето и за вятъра…
Те бяха вече големи дървета,
но не чувстваха как
малко по малко исъхват…
И не можеха вече така да се молят…
Те мислеха че са щастливи,
А най-щастливи те бяха когато
бяха малки…
Те бяха вече големи дървета
И малко по малко исъхваха
от своята близост…
…
Те бяха вече големи дървета,
А колко бяха големи
и колко бяха щастливи
когато бяха още малки дървета
и се обичаха много…